Мерсия Макдермот – обичам да играя хоро!

От Англия към България

 

Мерсия Макдермот е родена през 1927 г във Великобритания. През 1943 г се записва да учи Руска филология в Оксфорд. Изучаването на руската култура събужда в нея силен интерес към славянството, който я отвежда в България. През 1948 г тя се включва като доброволка в младежка студентска бригада за построяването язовир Копринка, където се запознава с бъдещия си съпруг Александър Макдермот.

 

„Като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България“ – пише Мерсия. „Обикнах България. Тя е земя, която ражда мъже като Левски… Ще бъда щастлива, ако припозная във всеки българин моя Левски!“

 

 

Преподавателка в Английската гимназия

 

След бригадата Мерсия се завръща в Англия, но продължава да мисли за любимата си България. И ето, че 14 години по-късно – през 1962 година – й се отдава възможност отново да дойде тук като преподавател в софийската Английска гимназия. Там Мерсия се сблъсква с някои шумни и недисциплинирани ученици. Единственото, което може да им привлече вниманието, са разказите за живота на Левски – които тя им разказва с голям ентусиазъм. Изглежда невероятно, но е факт – англичанката Мерсия започва да учи българските деца на родолюбие!

 

Цели 27 години Мерсия живее, преподава и твори в България, като през свободно си време изучава българската история и култура.

 

 

Апостолът на свободата – най-интересната книга за живота на Левски

 

Сред многото написани от нея книги особено популярна става „Апостолът на свободата“ – изключително увлекателна книга за Левски, написана на английски език. През 1967 г Мерсия предлага ръкописа за издаване на авторитетното британско издателство „Джордж Алън енд Ънуин“. Предложението й е отхвърлено със следните аргументи:

 

„Ние публикуваме само биографии на реални личности, а вие предлагате измислена история. Невъзможно е да съществува толкова светъл и чист човек като този, който описвате“.

 

Разбира се, Мерсия предоставя документи, с които убеждава издателите, че всичко в книгата е историческа истина. Така се появява на бял свят първото издание на книгата, която, както пише авторката, е „посветена на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря!“

 

През 1970 г книгата е преведена на български и се разпространява в България, предизвиквайки огромен интерес. Увлекателният разказ за Левски носи на авторката такава голяма популярност, че дори един от ватманите в София спира трамвая заедно с всички пътници, за да слезе и да й целуне ръка.

 

Водена от изключителния си интерес към борбите за освобождение на българите в Македония, Мерсия пише задълбочени проучвания за живота на нашите революционери – „Свобода или смърт“ – за Гоце Делчев и „За свобода и съвършенство“ – за Яне Сандански.

 

 

Реч за България пред Европейския парламент

 

През 1989 г Мерсия се завръща в Англия, но не престава да мисли за България. На 3 март 2009 г., в деня на нашето освобождение от турско робство, тя произнася своята реч „Левски и днешният свят“ пред Европейския парламент в Страсбург, в която изразява възхищението си от българския народ. Тя не се срамува да изяви истината за Берлинския договор и жестокото разделяне на нашата страна от така наречените „велики сили“.

 

„Когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи и не са изпълнени с омраза към тях“ – казва Мерсия пред парламента.

 

 

Най-много ми липсва българското хоро!

 

В момента, през 2017 година, Мерсия е 90 годишна и живее в Англия. Цялата й стая е украсена с български килими и народни носии. Но има нещо, което страшно много й липсва:

 

„Това, което най-много ми липсва от България, е – обичам да играя хоро! И тук нямам възможност! А в България, след вечеря, винаги играехме хоро! Аз съм играла хоро дори и с Карловската милиция – под звездите!“ – споделя Мерсия пред журналиста Иван Димитров.