Песен за Мануш войвода

Песента за Мануш войвода е създадена от българските народни поети през мрачните векове на турското робство. Тя се отнася за храбър войвода, живял и защитавал народа  в областта на планината Огражден, между Струмица и Петрич. Днес няма останали сведения за него. Знаем само, че името Мануш е съкратено от еврейското Емануил, което означава „Бог с нас“.

Но по-интересното е, че във времето на борбата за освобождение на българите в Македония се появява един достоен българин със същото име – Мануш, който не отстъпва по храброст и чест на древния Мануш войвода. От тогава пеем същата песен и за новия Мануш войвода – Мануш Георгиев.

Мануш Георгиев е роден през 1880 г в село Турново, близо до град Струмица, днес в Република Македония. „Още като ученик в Струмишката прогимназия той бива въведен в дверите на нашата вяра, която млади апостоли бяха тръгнали да проповядват по градове и села. С всичкия си жар и младежко увлечение, той се отдаде в служба ней и вярно й служи до последните си дни“ – пише неговия съвременник П. Чернопеев.

Мануш заминава за град Сяр, където учи в педагогическо училище и застава начело на ученическия революционен кръжок. Заради революционната си дейност е изключен от училището и поема горските пътища. Присъединява се към четата на Христо Чернопеев, а през 1904 година е назначен за околийски войвода на Петричката околия.

„Даровит оратор, той обайваше населението със своето непринудено слово. Всяка негова дума падаше като балсам в наболялата народна душа… По цели часове той говореше, убеждаваше, ободряваше и от кротки и покорни раи той създаваше борци. Със своите високи организаторски дарби, той успя в продължение на две години да тури в ред организационните дела на Петричката околия“ – разказва Чернопеев.

През 1908 г Мануш организира нелегална конференция в село Долна Рибница, близо до Петрич, в която участва неговата чета и представители на околийския революционен комитет в Петрич. Намират се обаче двама предатели, които отиват при петричкия каймакамин и му долагат за срещата на комитите. Мануш заедно с 24 четници е обкръжен в местността Трънката, близо до селото. Каймакаминът е събрал огромна турска войска – целия аскер и башибозук от петричките села и от самия Петрич.

Битката при Долна Рибница е повече от уникална! Само 24 четници, начело с Мануш войвода, се бият срещу стократно превишаващата ги турска войска и башибозук. Въпреки колосалното числено превъзходство, през целия ден турците не успяват да сломят четата. Турският офицер вика към четника Тома Митов:
– Тома ефенди, предайте се!
– Живи – никога! – отговаря Тома Митов.

Повече от 10 часа турската войска е безсилна пред нечуваната храброст на четниците. Накрая, всички те, заедно с Мануш войвода загиват.

И днес примерът на тези достойни българи ни вдъхновява отново и отново да пеем прекрасната песен:

Мануш Войвода

Стига сме яле, яле и пиле,
вино, ракия и руди ягниня*. (2)

Развивай байрак, ти Мануш войвода,
развивай байрак из Струмишко поле! (2)

Нашите майки се у църно одат,
се у църно одат и за назе жалат. (2)

Развивай байрак…

Нашите сестри бело цвеке садат,
бело цвеке садат, ама не се китат. (2)

Развивай байрак…

* руди ягниня – агнета с мека, къдрава вълна